САМОВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самовъзпламеня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Спец. За избухливо и леснозапалимо вещество или нещо, което съдържа такова вещество – възпламенявам се от само себе си, без намеса отвън; самозапалвам се. Горивото, което се впръсква в цилиндъра, не се самовъзпламенява мигновено, а след известно време, необходимо за неговото загряване. Н. Попов и др., ДД, 14. За да може дадено вещество да се използва като бойно запалително средство, трябва да отговаря на определени изисквания: да не се самовъзпламенява при съхранение и транспортиране или при ниска температура; да гори с определена скорост. М. Манолов и др., ГЗ, 114. Способността им [на алкалните метали] да реагират със средата, е толкова голяма, че повечето от тях на въздуха или във вода се самовъзпламеняват. Св. Райчева, К, 28. Ако боравиш неправилно с барута, той може да се самовъзпламени. А. Петрунова, УША (превод), 30.